find light in the the beautiful sea I choose to be happy;

[.stark]

-Къде е Аря? -По-добре да се появи веднага. Санса усети неприятна тръпка в корема си; тръпка, която доста често съпътстваше внезапните изчезвания на по-малката й сестра и то в такива подбрани моменти, когато беше наложително присъствието й. Приглади още веднъж роклята си, въпреки че нямаше нужда: от идеално сплетените й коси до равните бледожълти пантофки всичко бе в изрядък. Не беше само суета, макар че доста често бе замесена; този ден бе специален не само за нея и крехкото й, невинно сърце, а за целия двор, за рода Старк, който живееше толкова на север, че подобни визити от краля бяха рядкост, да не кажа изключение. Затова и леко пълния, но всяващ респект Нед Старк, чиято внушителна фигура бе най-напред, потръпваше в злокобно очакване. Живееха във времена, когато добри новини и „добри“ визити нямаше; заради това тревогата му, която успяваше да скрие (не и от жена си), бе напълно оправдана. Подобни мрачни мисли въобще не касаеха Санса, която само веднъж погледна към баща си, за да получи нужното одобрение, и веднага се втренчи в извития път, по който щеше да пристъпи Джофри. Сърцето й биеше бясно, дланите й бяха изпотени, гърлото й бе пресъхнало от притеснение. Бе го виждала само веднъж, но бе твърде малка (както и той), за да осъществят някакъв по-смислен контакт. Рояци безумни мисли кръжаха като досадни мухи в главата й, както и явният страх, че той няма да я хареса. -Аря, веднага слизай оттам?-дочу шепот зад себе си. Беше Роб, по-големият й брат. Дочу приглушеният смях на Джон (извънбрачно дете на баща му; или копелето), който искрено се забавляваше с дивотиите на това малко изчадие. Понякога мразеше сестра си; дразнеше я детинското поведение, от което не можеше да се отърси. Не разбираше ли, че е вече време да спре да си играе на криеница и да свърши нещо полезно?Каквото правят останалите момичета, а именно-плетиво, книги, разговори. Не скачане и тичане. Малкото човече я изблъска и отиде на мястото си-на края на редицата. -Внимавай. Раздразнението на Санса бързо бе заменено с неспокойствие. Вече се чуваше тропане на копита, човешки говор и ето че дългата върволица, предвождаща кралското семейство, изникна пред очите им и след пет минути влязоха в техни земи. Колесницата спря на няколко фута от тях, малката вратичка се отвори и оттам излязоха малката принцеса (не й помнеше името), по-малкият брат на Джофри и Церсей, величествена, но и измамна като илюзия. Отново онази усмивка, сякаш притежава света. Вниманието, приковано в тримата веднага се насочи към краля и Джофри, които почти едновременно слязоха от конете си и свалиха шлемовете си. Първо баща й, после майка, тя, цялото й семейство, поданиците и приятелите им, всички паднаха на колене, отдавайки почит. Това трая една минута, през която кралят (въздебел по нейно мнение) се приближи към Нед Старк и му направи знак да стане. Последваха го останалите. -Напълнял си-извика му краля и се захили. На Санса много й наподобяваше свиня, но реши, че не е благоприлично да мисли подобно нещо, освен това, той бе добър (въпреки склонността си към жените и пиенето). -Ти също. В друга ситуация, ако това там не бе Старк, а Грейджой или който й да било, кралят би му издал смъртна присъда веднага; те обаче бяха приятели, които трудно се срещат в тези времена. Джеймс, братът на Церсей, бе слязъл от коня си и наблюдаваше с насмешка размяната на поздрави. -Къде е Джуджето? Аря се обърна към сестра си, но не достатъчно тихо. Церсей Ланистър я стрелна с поглед, а Джеймс само прошепна в ухото й. -На бас, че в момента се намира в компанията на привлекателни голи жени, докато ние играем представление. Кралят целуна майка й по бузата, както се целува само жената на добър приятел, потупа братята й по рамената, а когато стигна до нея, лицето му се изкриви в радостна гримаса. -Станала си още по-красива от последния път, когато те видях. Санса се изчерви и не устоя да хвърли поглед към Джофри, който я зяпаше невъзмутимо с онази негова прекрасна усмивка. И после всичко премина пред очите й като в мъгла; разговорите, празненството. Бе опиянена от присъствието му, от погледа му. Намираше го за изключително красив и храбър. „Заминаваме за Кралски чертог. Не мога да повярвам, че ще бъда придворна дама на самата кралица и ще живея в такъв разкош. Предложиха на баща ми да стане ръка на краля. Не е ли вълнуващо.“ age: 17|fc: sophie turnur|stark SANSA STARK

[margaery tyrell.]

Одобрена си!