light em up;

[azariah martell]

azariah martell; 19 | mila kunis

Азариа Мартел се славеше като една от най- красивите в цял Дорн. С меката си матова кожа, пъстри, зелени очи и дълга, черна коса тя можеше да омае, дори и Върховния септон.  Но красотата ѝ не бе единственото, заради което  ѝ завиждаха. Точно като мотото на дома си Азариа бе непокорима, неподвластна и несъкрушима, носеше в себе си голяма доза смелост и дързост, които другите не приемаха. Затова  ѝ завиждаха, някои дори я мразеха. Но красавицата не обръщаше внимание на злите им езици и ги подминаваше с мълчание и красива усмивка.
Наследила бе тези качества от баща си, които противно на всички закони не се бе оженил за  наследничка на някой богат род, с която да скрепи съюза си,  а за изящна жена от Браавос, от която Азария бе наследила красотата си. За съжаление ранната смърт на майка бе едно от нещата, освен трудният ѝ характер , заради които тя не се разбираше много добре с двете си сестри- Елана и Тия. Те я обвиняваха за смъртта   ѝ, защото точно при нейното раждане тя бе издъхнала. Но баща ѝ винаги беше там, за да я утеши, когато е тъжна, защото понякога вината, която неосъзнаваше, че изпитва се засилваше от грубите думи на сестрите ѝ, които постоянно и го натякваха. Азариа имаше и брат, макар и незаконен, копеле на баща ѝ от някаква лейди от дребен род, който обичаше повече от сестрите си. Той също винаги и помагаше, учеше я и се грижеше за нея. А когато баща ѝ реши да я ожени за един престарял лорд, на прага на смъртта,  с огромно богатсвто той, макар да нямаше никакво право да се намесва, се опита да спре този нежелан от Азариа брак. И тя самата плака и се моли, но този път утешителния глас на баща ѝ не ѝ помогна. Туко- що бе навършила шестнадесет. Бяха трудни и тежки времена и баща ѝ правеше всичко възможно, за да запази името и богатството на дома си. Накрая се склони да пожертва и най- милото и обичаното си дете. За нейно огромно щастие съпругът ѝ бе прекалено стар, болен и изнемощял и умря няколко седмици след сватбата им, без да е докоснал Азариа с пръст.  Макар че трябваше да скърби за съпруга си тя трудно можеше да скрие колко щастлива е. Върна се обратно в бащиния двор, където отново засия.  

[margaery tyrell.]

Одобрена си!