It’s too cold outside for angel to fly.

by .irelyn targaryen Fri Aug 09, 2013 2:39 pm

Огън. Този огън, който ме разнищва, скътан там в моето сърце, този плам жадуващ, неугасващ, моето сърце не покори. Дъх на смърт. Кръв. Всичко замръзва. Превръща се в лед. Всичко застива. Аз съм огънят, изгарящ всичко, до което се доближи. Всичко умира. Превръща се в пепел.
"Половината от Таргариен са полудели, нали? Какво се говореше? 'Всеки път, когато един Таргариен се ражда, боговете хвърляли жребий какво ще е детето, велико или лудо.'"
Такава бе и тя. Таргариен. Името й бе Айрлин. Дъщеря на Лудият крал или по - скоро неговото извънбрачно дете. Копеле. Всъщност тя не бе истинска Таргариен. Доказателство за това бе, че тя не притежаваше типични черти, сребърно-златна коса и виолетови очи. Не бе акт на кръвосмешение, което бе съвсем нормално за тях. Нечистокръвна, но все пак във вените й течеше "кръвта на дракона". Айра бе съвсем обикновено момиче, но красива по свой собствен начин. Бадемово кафяви коси, сякаш мек атлаз, се спускаха на тежки вълни и когато направи крачка, за да стъпи напред, къдриците й полюшваха красиво, нежно и изящно. Омайни големи, кафяви, меки и дълбоки, с поглед на изплашена кошута очи. Невинни, необятни, загадъчни и безбрежни, а миглите й пърхаха като пеперудени криле, подгонени от пролетния вятър. Тя е като въртележка от странности, които никой не може да улови. Странна, емоционална, забавна, мила, силна, яростна, жестока, отмъстителна, пряма, променлива.. пленителна и ослепителна. Точно като майка си. Айра бе като диво цвете, което те завладяваше и очароваше със своята нежност и прелест. Псевдо Таргариенката, както я наричаха повечето, бе родена в нощ точно като тази. Дъждовна и буреностна. Същата нощ, в която майка й издъхнала дарявайки с живот малката Айрлин, оставяйки я съвсем сама на този свят. Сирак. Справяща се сама с този жесток и коварен свят. За щастие бива намерена от Мелисандра, Червената жрица, която решава да се погрижи за нея, отвеждайки я надалеч от Драконов камък и завеждайки я в Асхай, Ессос. Грижи се за нея до четиринайсе годишна възраст, научавайки я на тайните на магиите и пророчествата, докато накрая не се разбира за самоличността й и бива заведена при баща си, който след време решава да я признае за своя дъщеря. След падението на Таргериен и загубата на битката, и войната, Ай заживява на Пентос със своя полу- брат и сестра като малко по - късно бива продадена от брат си.
***
Поредният ден бе настъпил. С нищо по-различен от другите. Просто една слънчева, прохладна утрин. Цветовете се смекчаваха, сенките чезнеха, жълтите и тъмносини багри в небето гаснеха в мастилено червеният цвят на утринта. Слънчевите лъчи, като неканени гости, се прокрадваха в помещението. Но макар този процеп към външния свят да бе малък, топлата милувка на блестящите слънчеви ръце даряваше млечнобялата й кожа, неприкрита добре от оскъдното парче сапфирен плат, предназначено като благоприлично облекло за дама от по-висшите среди. със своята нежност. Тих шепот, донасящ се от короните на дърветата. Нашепваше нещо любовно, гальовно и мистериозно. Всеки лек полъх на летния ветрец сред дърветата в градината донасяше през отвореният прозорец нежното благоухание на рози и се заиграваше със спуснатите кадифени завеси в помещението. Лек като нежна мелодия детински смях се откъсна от алените устни на Айрлин. Тя отдавна бе будна. Въртеше се безспирно, отново. Подаваше ръка вляво и вдясно като че ли там имаше някой, който да я поеме и да я поведе във вихъра на един нов красив, нежен танц. Сърцето й трептеше. Очите блестяха. Дъхът й бе лек, едва доловим. Но всичко имаше край. Утринта идваше с първите слънчеви лъчи и отвличаше нощната прохлада в продължанието на още един ден.

irelyn targaryen

19;; fc: nina dobrev;;

п.с. Ако може да ми промените името на .irelyn targaryen