the lonely lioness - Sigrid Horst;

[sigrid.]

▸ Sigrid Horst of House Lannister ◂ 19-годишна; holland roden Сигрид отдавна се бе отрекла от фамилията си, приемайки безличното Хорст, което можеше да я принизи до ранг роб, до ранг свободен човек, до ранг извънбрачно дете. Не бе нито едно от трите. Беше силна като майка си, макар жената да не представляваше Ланистър, но бе също толкова пряма и неотстъпчива като тях. Чували ли сте мотото на Ланистър? Не, не онова с дълга, а другото. То бе в пълна сила за Сигрид, макар че малката лъвица все още не бе разпознала силата и влиянието, на което бе способна. на•и•вен: простодушен, неопитен, лековерен; „Най-лошото, което човек може да бъде, е да бъде склонен към наивност.” Стъпваше по хладната и гладка повърхност на наредените плътно една до друга плочки по пода на параклиса. Въздухът бе наситен с аромата на восък и сухи билки. Студът пронизваше босите ѝ стъпала и се изкачваше нагоре по тялото ѝ заедно с кръвта. Деликатната ѝ фигура се губеше под ефирния плат на бялата нощница, падаща сводобо по тялото ѝ. Почти огненорижавата ѝ коса се спускаше по гърба и раменете ѝ, трепвайки едва доловимо при всяка нова стъпка. Бледата светлина на горящите свещи трептеше закачливо по млечно бялата ѝ кожа. - Не искам да бъда нечия. – промълви, когато чу тежки стъпки зад гърба си. Обърна се и срещна суровия поглед на вуйчо си. Този поглед бележеше името Ланистър. - Без силна мъжка ръка не би могла да затвърдиш позициите си, малка моя. – отговори единственията, който ѝ бе останал, с уверен и дрезгав от годините глас, а все едно каза, че тя нямаше право на глас, а бе просто разменна монета. Пръстите му минаха по фините черти на лицето ѝ, по изразените скули, за да повдигнат накрая брадичката ѝ. Едва седемнайсетгодишна Сигрид бе идеалната жертва, която да заплати успеха на сина му. Братската обич между нея и Арн, еднаквата кръв, която течеше в неговите и в нейните вени, равноправието на всеки един от двама да бъде новата ключова фигура в семейството бяха без значение, когато отвътре беснееше жаждата за колкото се може повече власт. Силиан Ланистър бе заслепен от нея и бе готов да прекрачи обещанието, дадено към сестра си, да се грижи за Сигрид, законите на модерната монархия, дори общочовешките права, които се полагаха на непълнолетната наследница на всичко, което принадлежеше приживе на Сесилия. А Сигрид не познаваше подлия мъжки ум. Тя все още представляваше слабо и безхарактерно дете, макар и възрастта вече да ѝ изграждаше образа на млада жена. Пъстрите ѝ ириси опитваха да проникнат зад замръзналата сивота в тези на Силиан. Цветът им се менеше според светлината. Веднъж бяха по-зелени, друг път – по-сини, понякога бяха тъмни като нощта, а понякога – светли. Меняха се и спрямо настроението ѝ, но сега характерът ѝ бе твърде претъпен. Хората казваха, че предателството от собствената си кръв е най-болезнено, но как ли можеше да предвиди бъдещето си? Как ли можеше да предвиди, че по този начин не запазваше своя дял от наследството, а предаваше доброволно всичко в ръцете на вуйчо си? Мъжете винаги получават онова, което желаят, независимо дали ни харесва или не. Тази фраза Сигрид чу няколко години по-късно, но тя бе идеалната за случая, макар и спомената по съвсем друг повод. Повод, който все пак получи своя щастлив край. Мислите, че тя бе щастлива с новото си положение? Напротив. Сигрид се страхуваше от човека, с когото бе обвързана по неясен за нея начин. Просто знаеше, че вуйчо ѝ бе уредил всичко и сега този човек щеше да се грижи за нейното благосъстояние. Вероятно се намираше в нещо като брак или годеж по сметка или поне единствено дотам си позволяваше да си помисля. Не желаеше да мисли, че е продадена като вещ, като поредната любовница на неизвестен развратен приятел, към когото Силиан имаше стар и все още неизплатен дълг. Всъщност предпочиташе въобще да не мисли.

Ще е възможно ли да ми смените името на sigrid.?

[margaery tyrell.]

Одобрена си!