§each of us has a story, and this is the story of Natalie;

[Natalie Rivera]

Име:
Натали Ривера

Години:
25

Род:
free people.

Характер:
Живота ми се дели на два периода: преди и след умирането на родителите ми.Казвам защото има връзка и с характера ми не само с историята.
Преди умирането на родителите ми:
С една дума дете за пример.Едно на милярд.Да кажем на милион,защото ще останат много малко децата за пример.Бях много възпитана на времето.С една дума момиче за пример.
След умирането на родителите ми:
Тотална промяна.Всичко,което съм правела преди своята любов към всичко започна да се променя,поради факта,че родителите ми умират.Не успях да го преживея и все още не мога.Всички ме подтикваха към промяната и реших да се променя,но вече нищо не е същото.Започнах да се държи с приятелите си така,както те се държат с мен.Вече тези закачки при гаджето ги нямаше.От 15те си години насам не съм имала такова,или поне не сериозна връзка.Спря да и пука за всичко и всички,дори за мен самата.Вече не ме интересува абсолютно нищо.Готова съм да приема смъртта си всеки път,когато има удобен момент.Чувствам се някак по затворена.Различна.Отдавна не съм това,което бях.Промених се напълно.Всичко в мен се чувства така.Дори животът ми се промени много.

История:
Преди умирането на родителите ми;
Аз съм второто дете в семейството. Първото е брат ми, който е с една година по – голям от мен. Още като четири годишна съм започнала да се уча да свиря на цигулка и съм тренирала пеенето си. Всичко това в продължение на десет години. Когато ставам на осем ме изпращат в училище, в което да се уча на възпитание. Не помня как и беше името. От всичко това ми идва и цялото възпитание. Майка ми, която е била певица е имала детска формация, в която аз активно съм вземала участие. Общо взето така преминаваше живота ми в този период.
След умирането на родителите ми:
Те починаха при пожар аз самата научих за това месец след като се е случило. Тогава още в началото много плаках. Бях едва на тринадесет. От тогава ме гледаше леля ми, но по скоро толкова колкото да съм жива. През първите две години ме бе отписала от академията за обучение, защото нямаше необходимити средства и ме премести в обикновено училище. Всеки божи ден ходех и плаках на гроба на семейството ми. Но след това се съвзех и реших да спра да гледам назад. Както казах леля ми не ме гледаше усобено много, за това се случиха и някои други неща. Първото беше, че се изнесох от тази дупка, в която живеехме, още на 16 години. Тя дори не забеляза, но за нея е нормално. Започнах да живея в един хотел. Изкарвах пари с творчеството си и по точно не пеене, за рисуване. След смъртта на майка ми и баща ми се отказах от всичко, което някога бях могла да правя.

FC:
jessica jane clements

[margaery tyrell.]

Одобрена си!